27 апр. 2015 г., 18:44

Пролет

1.2K 0 11
Отново е пролет, а тебе те няма.
Не виждаш как слънцето грее за нас.
Как кичат се клоните в цветна премяна
и птиците в тях чуруликат в захлас. 
Отново живот се възражда. Отново
сезонът е младост. Небето - простор.
Възпяват поети с възвишено слово
дните изпълнени с чиста любов.
Отново преливат от обич реките.
В очакване лудо прегръщат брега.
Хлапакът южняк от полето долита
и гали с усмивка добрите деца.
Отново гората със радост облича
зелената дреха, тъй модна сега.
Морето пенливо тихо въздиша
в очакване то е след зимата зла.
Отново е пролет, а тебе те няма
да вдишаш уханните свежи цветя.
Затуй нарисувах ти рози в замяна,
чрез Бог мойта обич да ти поднеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...