Apr 27, 2015, 6:44 PM

Пролет

  Poetry » Other
1.2K 0 11
Отново е пролет, а тебе те няма.
Не виждаш как слънцето грее за нас.
Как кичат се клоните в цветна премяна
и птиците в тях чуруликат в захлас. 
Отново живот се възражда. Отново
сезонът е младост. Небето - простор.
Възпяват поети с възвишено слово
дните изпълнени с чиста любов.
Отново преливат от обич реките.
В очакване лудо прегръщат брега.
Хлапакът южняк от полето долита
и гали с усмивка добрите деца.
Отново гората със радост облича
зелената дреха, тъй модна сега.
Морето пенливо тихо въздиша
в очакване то е след зимата зла.
Отново е пролет, а тебе те няма
да вдишаш уханните свежи цветя.
Затуй нарисувах ти рози в замяна,
чрез Бог мойта обич да ти поднеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...