ПРОЛЕТЕН АНГЕЛ

Всеки луд има собствен светия,

който тайно за него се грижи.

Нейде – знам – че и моят се крие –

необръснат, опърпан, безкнижен.

Малко смотан, но чистосърдечен,

той нозете среднощ ми умива

и с любов на вселенски предтеча

ми разказва, че вън е красиво.

Че калта по паважите съхне –

утаено кафе върху дъно,

щом напука под жаркото слънце –

ще ухае на пролет, ще съмне.

Небосводът щом лъсне сатенен,

сноп кристални лъчи ще разсипе,

за да видя – с криле уморени,

как се връщат ята от Египет.