31 мая 2013 г., 10:41

Пролетен семеен диалог

729 0 3

ТЯ: „Вън пролет е. Сърцето ми трепти.

Как искам да се любим до забрава.”

ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.

От шока е навярно... не ми става...”

 

ТЯ: „Навън ни мами весел месец май

и слънцето в очите щедро свети.”

ТОЙ: „Любима, чуй, заплатата ми май

ще стигне някъде докъм девети.”

 

ТЯ: „Да тръгнем из полето в утринта

и нежно, нежно ти да ме прегръщаш.”

ТОЙ: „От банката получих две писма,

че трябва спешно кредита да връщам.”

 

ТЯ: „Със безразличие направо  ме срази...

Напускам те! Без щастие не мога!”

ТОЙ: „Я стига ма, недей ми се глези,

а бързо слагай тенджерата с боба!”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...