31.05.2013 г., 10:41 ч.
Пролетен семеен диалог
ТЯ: „Вън пролет е. Сърцето ми трепти.
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май
и слънцето в очите щедро свети.”
ТОЙ: „Любима, чуй, заплатата ми май
ще стигне някъде докъм девети.”
ТЯ: „Да тръгнем из полето в утринта
и нежно, нежно ти да ме прегръщаш.”
ТОЙ: „От банката получих две писма,
че трябва спешно кредита да връщам.” ...
Как искам да се любим до забрава.”
ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.
От шока е навярно... не ми става...”
ТЯ: „Навън ни мами весел месец май
и слънцето в очите щедро свети.”
ТОЙ: „Любима, чуй, заплатата ми май
ще стигне някъде докъм девети.”
ТЯ: „Да тръгнем из полето в утринта
и нежно, нежно ти да ме прегръщаш.”
ТОЙ: „От банката получих две писма,
че трябва спешно кредита да връщам.” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нина Чилиянска Всички права запазени
Предложения
-
-
И хайде – нека с теб се разберем – не гоня слава, нито пък облаги! Че крастата си чеша всеки ден, то...
-
Живота си препъвах в гордостта. Пиян се олюляваше – от страсти. Душата ми политаше в калта... След в...
-
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
