31.05.2013 г., 10:41

Пролетен семеен диалог

727 0 3

ТЯ: „Вън пролет е. Сърцето ми трепти.

Как искам да се любим до забрава.”

ТОЙ: „О,скъпа, вчера парното платих.

От шока е навярно... не ми става...”

 

ТЯ: „Навън ни мами весел месец май

и слънцето в очите щедро свети.”

ТОЙ: „Любима, чуй, заплатата ми май

ще стигне някъде докъм девети.”

 

ТЯ: „Да тръгнем из полето в утринта

и нежно, нежно ти да ме прегръщаш.”

ТОЙ: „От банката получих две писма,

че трябва спешно кредита да връщам.”

 

ТЯ: „Със безразличие направо  ме срази...

Напускам те! Без щастие не мога!”

ТОЙ: „Я стига ма, недей ми се глези,

а бързо слагай тенджерата с боба!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...