Пролетен трепет
Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен,
стопля ми душата.
От зори задъхан ден
кичи се с цветята.
И захвърлям самотата…
Тръгвам към гората.
Радвам се на пролетта,
гали ме тревата.
По пътечка вървя
стъпвам бавно – нека
да боли от красота
и ми става леко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
