Apr 10, 2024, 10:29 PM

Пролетен трепет

  Poetry » Other
679 0 2

Пролет. Слънце  и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.

 

Слънчев лъч прониква в мен,
стопля ми душата.
От зори задъхан ден
кичи се с цветята.

 

И захвърлям самотата…
Тръгвам  към гората.
Радвам се на пролетта,
гали ме тревата.

 

По пътечка вървя
стъпвам бавно – нека
да боли от красота
и ми става леко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...