Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен,
стопля ми душата.
От зори задъхан ден
кичи се с цветята.
И захвърлям самотата…
Тръгвам към гората.
Радвам се на пролетта,
гали ме тревата.
По пътечка вървя
стъпвам бавно – нека
да боли от красота
и ми става леко.
© Ани Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
