20 мая 2009 г., 06:32

Пролетна целувка

938 0 1

Като камбанен звън

гласът на птичките те кани навън.

Сложила си шарената маска,

пролетта нежно по нослето те драска.

 

Мирисът на цветята

все повече и повече ти изостря сетивата.

Във всеки миг и всеки час,

всичко те кара да дойдеш при нас.

 

Сякаш, че с майчини ласки слънцето те гали

и желание за нестихващи игри в тебе пали.

Сякаш, че с нежни влюбени целувки,

вятърът обсипва те с милувки.

 

Кажи ми, всичко изречено до тук

в този приказен пролетен ден,

не ти ли напомня точно за мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...