20 may 2009, 6:32

Пролетна целувка

  Poesía
942 0 1

Като камбанен звън

гласът на птичките те кани навън.

Сложила си шарената маска,

пролетта нежно по нослето те драска.

 

Мирисът на цветята

все повече и повече ти изостря сетивата.

Във всеки миг и всеки час,

всичко те кара да дойдеш при нас.

 

Сякаш, че с майчини ласки слънцето те гали

и желание за нестихващи игри в тебе пали.

Сякаш, че с нежни влюбени целувки,

вятърът обсипва те с милувки.

 

Кажи ми, всичко изречено до тук

в този приказен пролетен ден,

не ти ли напомня точно за мен?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...