20.05.2009 г., 6:32

Пролетна целувка

934 0 1

Като камбанен звън

гласът на птичките те кани навън.

Сложила си шарената маска,

пролетта нежно по нослето те драска.

 

Мирисът на цветята

все повече и повече ти изостря сетивата.

Във всеки миг и всеки час,

всичко те кара да дойдеш при нас.

 

Сякаш, че с майчини ласки слънцето те гали

и желание за нестихващи игри в тебе пали.

Сякаш, че с нежни влюбени целувки,

вятърът обсипва те с милувки.

 

Кажи ми, всичко изречено до тук

в този приказен пролетен ден,

не ти ли напомня точно за мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...