20.05.2009 г., 6:32

Пролетна целувка

933 0 1

Като камбанен звън

гласът на птичките те кани навън.

Сложила си шарената маска,

пролетта нежно по нослето те драска.

 

Мирисът на цветята

все повече и повече ти изостря сетивата.

Във всеки миг и всеки час,

всичко те кара да дойдеш при нас.

 

Сякаш, че с майчини ласки слънцето те гали

и желание за нестихващи игри в тебе пали.

Сякаш, че с нежни влюбени целувки,

вятърът обсипва те с милувки.

 

Кажи ми, всичко изречено до тук

в този приказен пролетен ден,

не ти ли напомня точно за мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...