May 20, 2009, 6:32 AM

Пролетна целувка

  Poetry
941 0 1

Като камбанен звън

гласът на птичките те кани навън.

Сложила си шарената маска,

пролетта нежно по нослето те драска.

 

Мирисът на цветята

все повече и повече ти изостря сетивата.

Във всеки миг и всеки час,

всичко те кара да дойдеш при нас.

 

Сякаш, че с майчини ласки слънцето те гали

и желание за нестихващи игри в тебе пали.

Сякаш, че с нежни влюбени целувки,

вятърът обсипва те с милувки.

 

Кажи ми, всичко изречено до тук

в този приказен пролетен ден,

не ти ли напомня точно за мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...