7 мая 2013 г., 22:39

Пролетно

687 0 1

Пролет, стича се зеленото

по хълбока на деня

и със тебе споделено то

носи радост, светлина.

 

Мисли, треви избуяли

между пръстите избухват.

Пролетни са ветрове повяли

и е сънно, и е хубаво.

 

Ти ли смени сезоните?

Кукувица ли закука?

Търся пъпки между клоните

дето с тебе бяхме тука.

 

Носиш ми небе и пролет,

обич - огнена магия.

С теб готова съм за полет,

моя светла орисия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Дамянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...