Пролет, стича се зеленото
по хълбока на деня
и със тебе споделено то
носи радост, светлина.
Мисли, треви избуяли
между пръстите избухват.
Пролетни са ветрове повяли
и е сънно, и е хубаво.
Ти ли смени сезоните?
Кукувица ли закука?
Търся пъпки между клоните
дето с тебе бяхме тука.
Носиш ми небе и пролет,
обич - огнена магия.
С теб готова съм за полет,
моя светла орисия.
© Вяра Дамянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
