Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки
тъгата ще отмие неусетно...
И слънчевият лик, сияйно ласкав,
в очите ти отново ще засвети...
Вдъхни полята с билки ароматни!
Послушай песента на чучулига!
Ще влее нови сили в теб земята
и винаги, и всичко ще постигаш!
Албена Димитрова
1979 г.
София.
© Албена Димитрова Все права защищены