16.01.2013 г., 21:11  

Пролетно

742 1 6

Щом видиш вън разцъфнали дървета

и палавникът вятър те разроши,

спомнѝ си за момичето, което

изпълва с теб сърцето си все още...

 

Дъждът тогава с топлите си капки

тъгата ще отмие неусетно...

И слънчевият лик, сияйно ласкав,

в очите ти отново ще засвети...

 

Вдъхни полята с билки ароматни!

Послушай песента на чучулига!

Ще влее нови сили в теб земята

и винаги, и всичко ще постигаш!


 

Албена Димитрова

 

1979 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...