anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
16.01.2013 г., 21:11  

Пролетно

740 1 6

Щом видиш вън разцъфнали дървета

и палавникът вятър те разроши,

спомнѝ си за момичето, което

изпълва с теб сърцето си все още...

 

Дъждът тогава с топлите си капки

тъгата ще отмие неусетно...

И слънчевият лик, сияйно ласкав,

в очите ти отново ще засвети...

 

Вдъхни полята с билки ароматни!

Послушай песента на чучулига!

Ще влее нови сили в теб земята

и винаги, и всичко ще постигаш!


 

Албена Димитрова

 

1979 г.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0