Щом видиш вън разцъфнали дървета
и палавникът вятър те разроши,
спомнѝ си за момичето, което
изпълва с теб сърцето си все още...
Дъждът тогава с топлите си капки
тъгата ще отмие неусетно...
И слънчевият лик, сияйно ласкав,
в очите ти отново ще засвети...
Вдъхни полята с билки ароматни!
Послушай песента на чучулига!
Ще влее нови сили в теб земята
и винаги, и всичко ще постигаш!
Албена Димитрова
1979 г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
