anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
16 ene 2013, 21:11  

Пролетно

747 1 6

Щом видиш вън разцъфнали дървета

и палавникът вятър те разроши,

спомнѝ си за момичето, което

изпълва с теб сърцето си все още...

 

Дъждът тогава с топлите си капки

тъгата ще отмие неусетно...

И слънчевият лик, сияйно ласкав,

в очите ти отново ще засвети...

 

Вдъхни полята с билки ароматни!

Послушай песента на чучулига!

Ще влее нови сили в теб земята

и винаги, и всичко ще постигаш!


 

Албена Димитрова

 

1979 г.

София.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0