ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс.
Ти по крива пътека все веднъж си вървял.
Да е просто и нека не превръщаме в кал
всички светли моменти на онази любов,
дето рязах на ленти, после свих на кълбо.
След налози и такси, данък въздух, живот,
след дежурното – Как си? – не намирам подход
да ти кажа, че липсваш, и че още тъжа, ...