Пролетно антрефиле
ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс.
Ти по крива пътека все веднъж си вървял.
Да е просто и нека не превръщаме в кал
всички светли моменти на онази любов,
дето рязах на ленти, после свих на кълбо.
След налози и такси, данък въздух, живот,
след дежурното – Как си? – не намирам подход
да ти кажа, че липсваш, и че още тъжа,
и сред чувства и мисли нощем още кръжа.
Само знам, че съм жива – но едва ли е грях.
Младостта си отива. А дали я живях?
Ако трябва да тръгваш – направи го сега
и недей се обръща, не извръщай глава.
Аз оставам да ближа най-горчивата сол.
Но кого го е грижа, ако кралят е гол?
Триста нощи те плаках – над сълза и над стих.
Просто спрях да те чакам. Но дали си простих?
© Валентина Йотова All rights reserved.
