8.04.2023 г., 19:48 ч.  

Пролетно антрефиле 

  Поезия » Любовна
214 3 6

ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ

 

Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.

Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.

Да оставим кафето – нека стине край нас.

Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс.

Ти по крива пътека все веднъж си вървял.

Да е просто и нека не превръщаме в кал

всички светли моменти на онази любов,

дето рязах на ленти, после свих на кълбо.

След налози и такси, данък въздух, живот,

след дежурното – Как си? – не намирам подход

да ти кажа, че липсваш, и че още тъжа,

и сред чувства и мисли нощем още кръжа.

Само знам, че съм жива – но едва ли е грях.

Младостта си отива. А дали я живях?

Ако трябва да тръгваш – направи го сега

и недей се обръща, не извръщай глава.

Аз оставам да ближа най-горчивата сол.

Но кого го е грижа, ако кралят е гол?

Триста нощи те плаках – над сълза и над стих.

Просто спрях да те чакам. Но дали си простих?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??