23 мар. 2014 г., 22:10  

Пролетно усещане 

  Поэзия » Пейзажная
401 0 5

Отново утрото ме гони
в баирите – мой втори дом.
Тук спомен няма от балкони
в стъкла, с первази в никел-хром.

Дърветата са разцъфтели
и птичките редят псалом,
на слънчеви лъчи, огрели
невероятния пролóм.

Високо Рила  в снежно було,
под нея – язовирна площ.
И селски качулати гугли
от покриви, с била на нож.

И само хълмите отсреща
напомнят ми моминска гръд
болезнено да ме подсещат,
че теб те няма, всеки път

картината да бъде пълна,
да топля твоята ръка
и да усещам как покълват
филизите на любовта.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??