Пролетно усещане
Отново утрото ме гони
в баирите – мой втори дом.
Тук спомен няма от балкони
в стъкла, с первази в никел-хром.
Дърветата са разцъфтели
и птичките редят псалом,
на слънчеви лъчи, огрели
невероятния пролóм.
Високо Рила – в снежно було,
под нея – язовирна площ.
И селски качулати гугли
от покриви, с била на нож.
И само хълмите отсреща
напомнят ми моминска гръд
болезнено да ме подсещат,
че теб те няма, всеки път
картината да бъде пълна,
да топля твоята ръка
и да усещам как покълват
филизите на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
