26 апр. 2006 г., 19:46

Пролетта на гробаря

879 0 6
Самотата в образи и в сънища умира.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.

Гробарят пролет мрази да копае.
Гробарят е тъжен в рейса.
Той познава самотата,
и знае как добре копае тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ясене тук си ненадминат!Как добре си я предал самотата!
    От къде я познаваш така добре?
    Пожелавам ти да я забравиш, а тя да не ти напомня за себе си!
    Поздрав!
  • Иво,наздраве хе хе...Всъщност текстът е за всички...
  • "Той познава самотата,
    и знае как добре копае тя."
    Хей рибарю... самотнико - Здравей! Не съм копал гробове, но и аз я познавам добре... самотата!
    А, иначе... "Наздраве" Хенк, хубаво е, че някой се сеща и за гробарите! 6-так!!!
  • Благодаря ви!Радвам се,че откривате в думите ми нещо!Хенри
  • Това много ми напомня стила на един от най-любимите ми поети - Карл Сандбърг... Изобщо като се замисля стила ти като цяло ми напомня неговия и може би за това толкова харесвам стиховете ти, Ясене... Отново те поздравявам и чакам с нетърпение следващия ти стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...