Пролетта на гробаря
Самотата в образи и в сънища умира.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.
Гробарят пролет мрази да копае.
Гробарят е тъжен в рейса.
Той познава самотата,
и знае как добре копае тя.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.
Гробарят пролет мрази да копае.
Гробарят е тъжен в рейса.
Той познава самотата,
и знае как добре копае тя.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
