17 февр. 2008 г., 18:03

Променящ вятър

634 0 6

Хората като вятъра се променят -

ту силни са, ту слаби като него.

Сълзите също се изменят -

и сладки, и горчиви има вечно.

 

Загубиш ли най-ценното за тебе,

отлитат и най-светлите мечти.

Променящият вятър се е вселил,

надежда липсва в тъжните очи.

 

Любов - това е силна, свята дума,

изпълнена със нежност, топлота.

Настъпи ли и страшната разруха,

тя никога не си отива хей така.

 

И тя е като вятъра променящ се,

със полъх на цветя, а нявга на тъга.

Като ветреца вечно съществува

и винаги ще топли нашите сърца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...