17.02.2008 г., 18:03

Променящ вятър

632 0 6

Хората като вятъра се променят -

ту силни са, ту слаби като него.

Сълзите също се изменят -

и сладки, и горчиви има вечно.

 

Загубиш ли най-ценното за тебе,

отлитат и най-светлите мечти.

Променящият вятър се е вселил,

надежда липсва в тъжните очи.

 

Любов - това е силна, свята дума,

изпълнена със нежност, топлота.

Настъпи ли и страшната разруха,

тя никога не си отива хей така.

 

И тя е като вятъра променящ се,

със полъх на цветя, а нявга на тъга.

Като ветреца вечно съществува

и винаги ще топли нашите сърца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...