Хората като вятъра се променят -
ту силни са, ту слаби като него.
Сълзите също се изменят -
и сладки, и горчиви има вечно.
Загубиш ли най-ценното за тебе,
отлитат и най-светлите мечти.
Променящият вятър се е вселил,
надежда липсва в тъжните очи.
Любов - това е силна, свята дума,
изпълнена със нежност, топлота.
Настъпи ли и страшната разруха,
тя никога не си отива хей така.
И тя е като вятъра променящ се,
със полъх на цветя, а нявга на тъга.
Като ветреца вечно съществува
и винаги ще топли нашите сърца.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени