Feb 17, 2008, 6:03 PM

Променящ вятър

  Poetry » Love
631 0 6

Хората като вятъра се променят -

ту силни са, ту слаби като него.

Сълзите също се изменят -

и сладки, и горчиви има вечно.

 

Загубиш ли най-ценното за тебе,

отлитат и най-светлите мечти.

Променящият вятър се е вселил,

надежда липсва в тъжните очи.

 

Любов - това е силна, свята дума,

изпълнена със нежност, топлота.

Настъпи ли и страшната разруха,

тя никога не си отива хей така.

 

И тя е като вятъра променящ се,

със полъх на цветя, а нявга на тъга.

Като ветреца вечно съществува

и винаги ще топли нашите сърца.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...