19 февр. 2007 г., 14:20

Промяна

742 0 6

Ех, че е вкусна петльова чорбица,

сготвена от мамина златна ръчица.

Така ме ухажват моите “домашни”,

защото навярно от мен са изплашени.

 

Направих се гадна до колкото мога,

като че ли съм пила или взела дрога...

Трябваше някакво решение да взема,

да се постарая да реша проблема.

 

Бях изпуснала всичко от контрол,

сега ще наложа домашен монопол.

Трябва да се научат да ме зачитат,

щом за всяко нешо на мене разчитат.

 

Трябва да ме гледат със усмивка блага,

трябва да ми казват, че съм много драга.

Не искам да ми правят дълбок реверанс,

но трябва да проявят към мен толеранс.

 

За уважение няма да прося -

да не ме гледат, че фамилията нося.

Ще им я хвърля и ще си тръгна

и няма дори да се обърна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...