Feb 19, 2007, 2:20 PM

Промяна

  Poetry
746 0 6

Ех, че е вкусна петльова чорбица,

сготвена от мамина златна ръчица.

Така ме ухажват моите “домашни”,

защото навярно от мен са изплашени.

 

Направих се гадна до колкото мога,

като че ли съм пила или взела дрога...

Трябваше някакво решение да взема,

да се постарая да реша проблема.

 

Бях изпуснала всичко от контрол,

сега ще наложа домашен монопол.

Трябва да се научат да ме зачитат,

щом за всяко нешо на мене разчитат.

 

Трябва да ме гледат със усмивка блага,

трябва да ми казват, че съм много драга.

Не искам да ми правят дълбок реверанс,

но трябва да проявят към мен толеранс.

 

За уважение няма да прося -

да не ме гледат, че фамилията нося.

Ще им я хвърля и ще си тръгна

и няма дори да се обърна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...