14 июн. 2015 г., 12:38

Промяна 

  Поэзия
710 0 1

Лятото вихри, пилее косите,  разбърква и мислите даже.

Виждах, разпознавах лице.

Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.

Престъпих крачка напред.

Капризният бяг някак повлече ме...

заклещена, тръпнеща в

конския впряг...

Тичах по пътя на 

непозната и странна(!) еволюция.

Вглеждах се в чужди очи...

В чужди селения влизах.

Не сещах ли вече...

свойта... различност?

Виждах... узряла за взрив

Своята... Революция!

Само дето още не знаех

дали ще е тиха или... голяма(!)

Но... вярвах  -  жадувах(!)

ПРОМЯНА!!!

 

© Руми Пенчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова е естествено при нашето положение да копнеем за промяна.Колкото повече се стремим към нея, толкова по-скоро ще я имаме -
    ПРОМЯНАТА.
    Поздравление и ведро настроение!
Предложения
: ??:??