14 jun 2015, 12:38

Промяна

  Poesía
1.1K 0 1

Лятото вихри, пилее косите,  разбърква и мислите даже.

Виждах, разпознавах лице.

Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.

Престъпих крачка напред.

Капризният бяг някак повлече ме...

заклещена, тръпнеща в

конския впряг...

Тичах по пътя на 

непозната и странна(!) еволюция.

Вглеждах се в чужди очи...

В чужди селения влизах.

Не сещах ли вече...

свойта... различност?

Виждах... узряла за взрив

Своята... Революция!

Само дето още не знаех

дали ще е тиха или... голяма(!)

Но... вярвах  -  жадувах(!)

ПРОМЯНА!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Пенчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова е естествено при нашето положение да копнеем за промяна.Колкото повече се стремим към нея, толкова по-скоро ще я имаме -
    ПРОМЯНАТА.
    Поздравление и ведро настроение!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...