Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме...
заклещена, тръпнеща в
конския впряг...
Тичах по пътя на
непозната и странна(!) еволюция.
Вглеждах се в чужди очи...
В чужди селения влизах.
Не сещах ли вече... ...