Промяна

14.06.2015 г., 12:38 ч.

Поезия

738 0 1

Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.

Виждах, разпознавах лице.

Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.

Престъпих крачка напред.

Капризният бяг някак повлече ме...

заклещена, тръпнеща в

конския впряг...

Тичах по пътя на

непозната и странна(!) еволюция.

Вглеждах се в чужди очи...

В чужди селения влизах.

Не сещах ли вече...

свойта... различност?

Виждах... узряла за взрив

Своята... Революция!

Само дето още не знаех

дали ще е тиха или... голяма(!)

Но... вярвах - жадувах(!)

ПРОМЯНА!!!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.