Промяна
Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме...
заклещена, тръпнеща в
конския впряг...
Тичах по пътя на
непозната и странна(!) еволюция.
Вглеждах се в чужди очи...
В чужди селения влизах.
Не сещах ли вече...
свойта... различност?
Виждах... узряла за взрив
Своята... Революция!
Само дето още не знаех
дали ще е тиха или... голяма(!)
Но... вярвах - жадувах(!)
ПРОМЯНА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Пенчева Всички права запазени
