27 окт. 2007 г., 00:07

Промяна

1.5K 0 9
Ти ли се промъкна тихо,
с хладен полъх преддъждовен
и така ме промени?...
Твоите ръце ли скриха
в мойте шепи с жест любовен
звънко пеещи щурци?...
Блеснаха светулки златни
в кичурите разлюляни,
развълнувани от теб...
Нацъфтяха ароматни,
цветни дъхави поляни
в трепналото ми сърце...
Грижите ти разтопиха
тънки струни заскрежени
в мен, беззвучни досега...
Изгреви се появиха
във очите, озарени
от сияйна светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...