27 окт. 2007 г., 00:07

Промяна

1.4K 0 9
Ти ли се промъкна тихо,
с хладен полъх преддъждовен
и така ме промени?...
Твоите ръце ли скриха
в мойте шепи с жест любовен
звънко пеещи щурци?...
Блеснаха светулки златни
в кичурите разлюляни,
развълнувани от теб...
Нацъфтяха ароматни,
цветни дъхави поляни
в трепналото ми сърце...
Грижите ти разтопиха
тънки струни заскрежени
в мен, беззвучни досега...
Изгреви се появиха
във очите, озарени
от сияйна светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...