12 июн. 2021 г., 06:07

Промяна на мечтите

392 0 1

 

Промяна на мечтите

 

Не спирах вечер да мечтая,

понякога дори набожно –

отивах винаги до края,

а даже и отвъд  тревожно.

 

... Най-после се реших и тръгнах

във път превърнах си живота –

в стихии вихрени замръквах,

а сутрин тръхвах пак с охота.

 

Оказа се: когато свършва

дори Безкрая в Необята –

нататък продължава всъщност

хазарта вечен на Съдбата...

 

И тъй редувах аз мечтите

в неспирен бяг към хоризонта,

дори достигах до Звездите

в стремежа си да ги догоня...

 

... Но времето се изтъркули,

мечтите ми се приземиха –

и вече не Безкрай и бури

желая днес, а вечер тиха..

 

Сега замръквам пак мечтателно,

но вече запленен в уюта –

щом на жена очарователна

съм легнал замечтан във скута...

 

11.06.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...