Промяна на мечтите
Не спирах вечер да мечтая,
понякога дори набожно –
отивах винаги до края,
а даже и отвъд тревожно.
... Най-после се реших и тръгнах
във път превърнах си живота –
в стихии вихрени замръквах,
а сутрин тръхвах пак с охота.
Оказа се: когато свършва
дори Безкрая в Необята –
нататък продължава всъщност
хазарта вечен на Съдбата...
И тъй редувах аз мечтите
в неспирен бяг към хоризонта,
дори достигах до Звездите
в стремежа си да ги догоня...
... Но времето се изтъркули,
мечтите ми се приземиха –
и вече не Безкрай и бури
желая днес, а вечер тиха..
Сега замръквам пак мечтателно,
но вече запленен в уюта –
щом на жена очарователна
съм легнал замечтан във скута...
11.06.2021.
© Коста Качев Все права защищены