12.06.2021 г., 6:07

Промяна на мечтите

388 0 1

 

Промяна на мечтите

 

Не спирах вечер да мечтая,

понякога дори набожно –

отивах винаги до края,

а даже и отвъд  тревожно.

 

... Най-после се реших и тръгнах

във път превърнах си живота –

в стихии вихрени замръквах,

а сутрин тръхвах пак с охота.

 

Оказа се: когато свършва

дори Безкрая в Необята –

нататък продължава всъщност

хазарта вечен на Съдбата...

 

И тъй редувах аз мечтите

в неспирен бяг към хоризонта,

дори достигах до Звездите

в стремежа си да ги догоня...

 

... Но времето се изтъркули,

мечтите ми се приземиха –

и вече не Безкрай и бури

желая днес, а вечер тиха..

 

Сега замръквам пак мечтателно,

но вече запленен в уюта –

щом на жена очарователна

съм легнал замечтан във скута...

 

11.06.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...