Промяна на мечтите

Не спирах вечер да мечтая,

понякога дори набожно –

отивах винаги до края,

а даже и отвъд  тревожно.

... Най-после се реших и тръгнах

във път превърнах си живота –

в стихии вихрени замръквах,

а сутрин тръхвах пак с охота.

Оказа се: когато свършва

дори Безкрая в Необята –

нататък продължава всъщност

хазарта вечен на Съдбата...

И тъй редувах аз мечтите

в неспирен бяг към хоризонта,

дори достигах до Звездите

в стремежа си да ги догоня...

... Но времето се изтъркули,

мечтите ми се приземиха –

и вече не Безкрай и бури

желая днес, а вечер тиха..

Сега замръквам пак мечтателно,

но вече запленен в уюта –

щом на жена очарователна

съм легнал замечтан във скута...

11.06.2021.