1 сент. 2020 г., 10:10

Проникновение

Поэзия

902 1 3

Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!

Мислим си, че се познаваме,
било с приятел, брат или съпруг,
но в крайна сметка осъзнаваме,
че накрая всеки се оказва друг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zelenaradost (Милена Френкева)

Душата ни познава само Бога, другите гадаят, а ние съвсем.

2021-08-20T13:31:35+03:00
iren5 (Ирен)

Хора сме! Аз поне имам Вяра, а също Надежда!
Всъщност Вяра, Надежда , всеки сам си отглежда.
Едни отглеждат Вяра, други коват все по-стабилна броня…
А аз… аз страхът, че ще ме наранят се опитвам на далеко да гоня.
И не че, не са ме ранявали… Не, не нищо подобно…
И не че с броня понякога не е твърде удобно.
Просто съм сигурна, че има все още и Човеци сърцати
И за тях душата си съм открила и светлината си.
А че сме хора и всеки от нас понякога бърка и други ранява,
Кога нарочно, кога неволно…В това изобщо, ама изобщо не се и съмнявам.

И мен поздрав!

2020-09-13T13:37:34+03:00
palenka (П Антонова)

Поздравления!

2020-09-13T12:26:42+03:00