Sep 1, 2020, 10:10 AM

Проникновение

  Poetry
899 1 3


Колко ли е трудно да сме хора?
Навярно доста щом не сме...
Цял живот се лъжем без умора -
лъжем се, лице в лице!

Мислим си, че се познаваме,
било с приятел, брат или съпруг,
но в крайна сметка осъзнаваме,
че накрая всеки се оказва друг!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добри Бонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Душата ни познава само Бога, другите гадаят, а ние съвсем.
  • Хора сме! Аз поне имам Вяра, а също Надежда!
    Всъщност Вяра, Надежда , всеки сам си отглежда.
    Едни отглеждат Вяра, други коват все по-стабилна броня…
    А аз… аз страхът, че ще ме наранят се опитвам на далеко да гоня.
    И не че, не са ме ранявали… Не, не нищо подобно…
    И не че с броня понякога не е твърде удобно.
    Просто съм сигурна, че има все още и Човеци сърцати
    И за тях душата си съм открила и светлината си.
    А че сме хора и всеки от нас понякога бърка и други ранява,
    Кога нарочно, кога неволно…В това изобщо, ама изобщо не се и съмнявам.

    И мен поздрав!
  • Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...