Пропуснат залез

26 мар. 2007 г., 03:15

Поэзия

628 0 2

И идва залезът...
Обречен в самота...
Мимолетен нежен повей...
Мислите ни кални са - умора и тъга...
Които бавят Слънцето на хоризонта
Умиращ, за да се роди...
Но утре ние вече ще сме стари...
А в нас по-чужд би бил той, уви...
И ний за него някак ще сме други...

Пропуснат залез

Свързани произведения

Комментарии

Предложения