Mar 26, 2007, 3:15 AM

Пропуснат залез

  Poetry
1K 0 2

 И идва залезът... 
 Обречен в самота...
 Мимолетен нежен повей...
 Мислите ни кални са - умора и тъга...
 Които бавят Слънцето на хоризонта
 Умиращ, за да се роди...
 Но утре ние вече ще сме стари... 
 А в нас по-чужд би бил той, уви...
 И ний за него някак ще сме други... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...