14 янв. 2017 г., 22:31

Прошепнато (Песен недоизпята)

548 3 13

Пак да ти пиша?

Изписах цяла тетрадка.

Само аз  съм във нея,

защото ти си – загадка.

Или да шепна

в студените нощи,

че тебе те искам,

все още, все още…?

Аз във съня си

по име те викам.

Дори  и не  крия,

че те обичам.

Ти със усмивка

ми топлиш душата.

Помниш ли…?

Песен имаме двамата

… недоизпята.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Роби!
  • Много ми хареса, Ирен!...Поздравления!...
  • Хе хе, "неговата реплика" ама май, май... :*
  • Благодаря, Светла! Благодарско, Джу! Много ми е мил този твой коментар. И друго искам да ти кажа ... провторенията ти са много заразни...
  • Ирен, сама започваш да вдигаш летвичката си и много ти се радвам Чух шепота и... харесах.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...