14.01.2017 г., 22:31

Прошепнато (Песен недоизпята)

543 3 13

Пак да ти пиша?

Изписах цяла тетрадка.

Само аз  съм във нея,

защото ти си – загадка.

Или да шепна

в студените нощи,

че тебе те искам,

все още, все още…?

Аз във съня си

по име те викам.

Дори  и не  крия,

че те обичам.

Ти със усмивка

ми топлиш душата.

Помниш ли…?

Песен имаме двамата

… недоизпята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Роби!
  • Много ми хареса, Ирен!...Поздравления!...
  • Хе хе, "неговата реплика" ама май, май... :*
  • Благодаря, Светла! Благодарско, Джу! Много ми е мил този твой коментар. И друго искам да ти кажа ... провторенията ти са много заразни...
  • Ирен, сама започваш да вдигаш летвичката си и много ти се радвам Чух шепота и... харесах.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...