4 янв. 2024 г., 12:12

Прошепнато в края на юли

527 5 6

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ

 

Раздялата от сол нагарча –

досущ като угаснал въглен.

Раздуха вятърът изгърбен

пуха на лунното глухарче.

 

И нежността е разпиляна

в дланта на лятото сънливо.

А беше толкова красиво,

но сянката ти дълга стана.

 

Потъваш в здрачината мека.

Чета по звездната пътека –

Каквото трябва – ще се сбъдне.

 

Сърце – останало далеко,

забравя другия полека

и не очаква да се върне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...