4 янв. 2024 г., 12:12

Прошепнато в края на юли

531 5 6

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ

 

Раздялата от сол нагарча –

досущ като угаснал въглен.

Раздуха вятърът изгърбен

пуха на лунното глухарче.

 

И нежността е разпиляна

в дланта на лятото сънливо.

А беше толкова красиво,

но сянката ти дълга стана.

 

Потъваш в здрачината мека.

Чета по звездната пътека –

Каквото трябва – ще се сбъдне.

 

Сърце – останало далеко,

забравя другия полека

и не очаква да се върне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....