4 янв. 2024 г., 12:12

Прошепнато в края на юли

532 5 6

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ

 

Раздялата от сол нагарча –

досущ като угаснал въглен.

Раздуха вятърът изгърбен

пуха на лунното глухарче.

 

И нежността е разпиляна

в дланта на лятото сънливо.

А беше толкова красиво,

но сянката ти дълга стана.

 

Потъваш в здрачината мека.

Чета по звездната пътека –

Каквото трябва – ще се сбъдне.

 

Сърце – останало далеко,

забравя другия полека

и не очаква да се върне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...