4 ene 2024, 12:12

Прошепнато в края на юли

524 5 6

ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ

 

Раздялата от сол нагарча –

досущ като угаснал въглен.

Раздуха вятърът изгърбен

пуха на лунното глухарче.

 

И нежността е разпиляна

в дланта на лятото сънливо.

А беше толкова красиво,

но сянката ти дълга стана.

 

Потъваш в здрачината мека.

Чета по звездната пътека –

Каквото трябва – ще се сбъдне.

 

Сърце – останало далеко,

забравя другия полека

и не очаква да се върне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...