Прошепнато в края на юли
ПРОШЕПНАТО В КРАЯ НА ЮЛИ
Раздялата от сол нагарча –
досущ като угаснал въглен.
Раздуха вятърът изгърбен
пуха на лунното глухарче.
И нежността е разпиляна
в дланта на лятото сънливо.
А беше толкова красиво,
но сянката ти дълга стана.
Потъваш в здрачината мека.
Чета по звездната пътека –
Каквото трябва – ще се сбъдне.
Сърце – останало далеко,
забравя другия полека
и не очаква да се върне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
