Прошка

9 окт. 2014 г., 17:25

Поэзия » Любовная

798 0 5

Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи,
разплакващата самота.
Изстиналото помежду ни –
тази охранена вина,
която точно там отляво
приспиваме - да не личи,
че няма място за начало
във кротките ни, слепи дни; ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прошка

Искате да прочетете повече?

Предложения