9.10.2014 г., 17:25 ч.
Прошка
Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи,
разплакващата самота.
Изстиналото помежду ни –
тази охранена вина,
която точно там отляво
приспиваме - да не личи,
че няма място за начало
във кротките ни, слепи дни;
че вече трудно се приглажда
настръхналата празнота,
която тихичко разказва
за обич колко закъснях...
Удавени сълзи и мисли
във твоите добри очи,
които знаят – няма смисъл
един на друг да си простим...
© Дени Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Да си призная честно, Горящ сняг, такова нещо за пръв път ми се случва.
Публикувала си само 2 стихотворения в сайта, но нещо все ме кара да се връщам към тях и да ги препрочитам. Сякаш владееш магията на стиха.
Усещане за истинност и неподкупност се излъчват от всеки ред на текстовете ти. Обикновено долавям техниката на правенето на стиха, сръчността и уменията. Но тук има и нещо друго, което не ми дава мир и покой, за да спя спокойно.
Мисля, че е талант. Талант на едри и самородни късове.
Благодаря ти за прекрасните стихотворения, които ме зареждат с вдъхновение и емоции!
Желая ти една усмихната нова седмица и много слънчево настроение! -
Тъжно, но разкъсващо хубаво!
-
Дано и този стих е стар или поне неизживян
Много хубав! -
Хубаво, автентино звучащо стихотворение, Горящ сняг! Замисли ме за любовта. Колко искрено си казала всичко в тази изповед.
"Пресипнали мечти и вяра във мойте стихнали очи,
които искат да накарат душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи, разплакващата самота.
Изстиналото помежду ни – тази охранена вина..."
Това тъжно втренчено в ириса ми поетично ОКО, ме накара да се опитам да формулирам, как се нарича резидуума на такава любов. Може би пепел е точната дума. Но тогава изведнъж се сетих за логически следващата я: Феникс!
Благодаря ти за неподправените и високопоетични редове, които ме просълзиха! /Давам най-високата оценка за този толкова хубав стих/
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Anabell, благодаря ти! Много си мила!
djudjii: Стихчето си е изстрадано, но старо. С човекът, за който го писах стигнахме точно до там. С времето стопихме любовта си и се превърнахме "в отлични съквартиранти". Повечето хора минават от там, или живеят така, за жалост. Аз не успях да свикна! Благодаря, че ме навести и че хареса!
fionita, Благодаря ти....хареса ми това "Тъжно, но разкъсващо хубаво!" Скоро се надявам да имам повече време за четене и да обърна внимание на поетите като теб в този сайт! Поздрави от мен!