Прошка

Oct 9, 2014, 5:25 PM

Poetry » Love

813 0 5

Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи,
разплакващата самота.
Изстиналото помежду ни –
тази охранена вина,
която точно там отляво
приспиваме - да не личи,
че няма място за начало
във кротките ни, слепи дни; ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прошка

Want to read more?

Random works