Прошка
Пресипнали мечти и вяра
във мойте стихнали очи,
които искат да накарат
душите ни – да си простим:
спестяваните дълго думи,
разплакващата самота.
Изстиналото помежду ни –
тази охранена вина,
която точно там отляво
приспиваме - да не личи,
че няма място за начало
във кротките ни, слепи дни;
че вече трудно се приглажда
настръхналата празнота,
която тихичко разказва
за обич колко закъснях...
Удавени сълзи и мисли
във твоите добри очи,
които знаят – няма смисъл
един на друг да си простим...
© Дени All rights reserved.
Благодаря ти още веднъж за изключителните коментари и висока оценка!