Всички за нея говорят –
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат
насаме. Право в очите.
Бяга от гнусните глуми –
там ѝ скубят косите.
И си мълчи, и трае –
глуха за суетата.
И две, и двеста си знае.
Всекиму според душата.
© Христина Комаревска Все права защищены
"Всекиму според душата"
Споделям.