12.11.2016 г., 17:15 ч.

Прошка 

  Поезия » Философска
379 1 2
Всички за нея говорят –
прошка, та прошка.
Тя била скитница бяла –
броди като гаврошка.
Чака да ѝ продумат
насаме. Право в очите.
Бяга от гнусните глуми –
там ѝ скубят косите.
И си мълчи, и трае –
глуха за суетата.
И две, и двеста си знае.
Всекиму според душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Предложения
: ??:??